На 24.01.2011 г. в Общинската избирателна комисия е постъпило писмо от Зоя Йорданова с искане за предсрочно прекратяване на пълномощията на общинския съветник Валери Василев Венков.
Основанията на тогавашната Председателка на Общинският съвет са ,че Валери Венков е отсъствал от 9 заседания на общинският съвет, от които 7 поредни за 2010 година .
Загрежеността на въпростната госпожа,отностно спазването на Закона е похвална и заслужава адмирации, ако с този си акт не ни кара да си задаваме ред въпроси,касаещи нелогичното и поведение в случая.
Всеки, който малко познава работата на Общинският съвет,знае че, присъствената форма, на която се подписват общинските съветници се намира на председателската маса и всеки съветник се подписва пред очите на Председателя и по този начин заявява присъствието си на сесията.
Ако расъждаваме елементарно би следвало да схванем,че пред очите на Зоя Йорданова, председател на ОбС през 2010 година,всеки общински съветник е показал присъствието си на сесиите или съответно отсъствието си.Което от своя страна означава,че самата тя отлично е знаела в периода на годината,че Венков отсъства повече от позволеното му в Закона.
И оттук възниква въпроса – защо Зоя Йорданова я „осени” идеята за сезиране на Общинската избирателна комисия,чак през януари 2011 година.Не е ли причина за това опита на група общински съветници за свелянето и от поста Председател,който в края на януари се увенча с успех.
ОИК може да бъде сезирна,по нарушаването на ЗМСМА в тази му част за отсъствието на общински съветник само в календарната година.Зоя Йорданова от позицията си на Председател имаше предостатъчно време от месец юли, когато Венков е натрупал отсъствията, до месец декември да сезира комисията.И пак въпрос – защо не го е направила?!
Отговора на този въпрос всъщност е много прост.Отсъствието на Валери Венков беше удобно на нея лично и за групата от БСП, защото по този начин те имаха един опонент по-малко в Общинския съвет, които можеше да опонира и да не се съгласява с техните предложения.
Не бива да се забравя и факта,че една от причините може би се крие и в това,че след като разтрогнаха „брака си по сметка” отношенията между Венков и групата на БСП станаха нетърпими.
Тогава, не може да не ни стане ясно,че всъщност мотивите на Зоя Николова Йорданова да отнесе сигнала си до ОИК не е нищо друго освен опит да си разчиства политическите сметки със съветника Венков.
Каква обаче е тук ролята на Общинската избирателна комисия в случая!?
Започваме от Председателя и.
Г-жа Райна Йорданова е излъчена и предложена от квотата на БСП.Същата дама до неотдавна беше назначена за нещо като юридически консултант на Общинският съвет.За тази си „тежка” работа тя получаваше и солидно възнаграждение.
Чудно ли е тогава,че по признанията на други членове на ОИК, тя с невъобразим патост и плам е настоявала да се прекратят пълномощията на Валери Венков.
И това от нейна страна, едва ли е честна борба в служба на Закона, а по скоро е, отплата към заслугите на червената партия за кариерното и развитие.
Чест прави на членовете на Общинската избирателна комисия, които не се поддадоха на тези манипулации, а честно, достойно и според нормативите гласуваха „против”и запазиха законноста.
Така,че опитите на двете лични приятелки и партийни съратнички с фамилята Йорданови, да използват ОИК като политическа полиция се провалиха с „гръм и трясък”.
Петър Петров
Няма коментари:
Публикуване на коментар